Синдромът на самозванеца е едно понятие, което срещаме много често в последно време, а аз се сблъсквам с него в работата си почти всеки ден. Много клиенти и хора, които се свързват с мен, изпитват трудност да почувстват „достатъчност“ в това, с което се занимават, като най-често изпадаме в описаното състояние заради свойството ни да се сравняваме. В следващите редове разказвам малко повече за опита ми от практиката и давам някои съвети, които насочвам и към моите клиенти.
В поредицата „Маркетинг за терапевти и предприемачи“, в която взех участие по покана на Гергана Радович от EnePsy, можете да чуете повече по темата за представянето ни онлайн и трудностите свързани с него.
Какво всъщност е синдромът на самозванеца?
Синдромът на самозванеца (от англ. Impostor Syndrome) е психологически модел, при който човек се съмнява в собствените си способности, въпреки обективните доказателства, които има за успех. Хората с този синдром често вярват, че са измамници и че успехите им се дължат на късмет, обстоятелства или чужда помощ, а не на собствените им качества и усилия. Какво чувам най-често:
- „Имах късмет“
- „Успяхме, благодарение на помощта ти“
- „Успяхме, защото това, което предлагам е модерно сега“
- „Получи се, защото имах готови клиенти още преди това“
Този синдром може да се прояви при всеки – от студенти и творци до консиултанти и предприемачи. Особено често се появява в нови професионални роли, при повишение или когато сме заобиколени от хора, които възприемаме като „по-умни“ или „по-достойни“.
Тук не говорим просто за липса на самочувствие или проява на скромност, а за вътрешна самозаблуда – че си нещо като фалшива банкнота в свят, където всички останали изглеждат уверени, структурирани, перфектни. Въпреки че си учил, практикувал, инвестирал време и сърце – нещо в теб те кара да вярваш, че те ще „разкрият“ това, че не си „истински“.
Защо точно сега се говори толкова за това явление?
Да, не се появяват „самозванци“ от вчера. Но, ако преди „да се покажеш“ беше само за някои публични професии, то сега всички го правят и говорят за себе си, за дейностите си, дори за семейството си.
И, разбира се, защото социалните мрежи ни сблъскват ежедневно с красиво опаковани животи, бизнеси, практики. Хората изглеждат наясно със себе си, компетентни, с готови отговори за всеки въпрос. Ние обаче си знаем какво се случва зад кадър – съмнението, черновите, триенето на поста, преди още да е публикуван.
Колкото повече се сравняваме, толкова повече се смаляваме. И започваме да си задаваме въпроси, които никога не водят до добър край:
„Ами ако не съм достатъчно квалифициран?“
„Ако някой ми напише негативен коментар?“
„Ако изложа нещо лично и никой не се припознае?“
Защо този синдром е често срещан при хора в сферата на услугите?
Когато в центъра на работата ти стои човешкия фактор и как ще представиш своята гледна точка, важните моменти са доверието, почтеността и отговорността. Да, но как да сме сигурни, че разполагаме с тези качества?
Много от нас имат вътрешен барометър за етика – и това е прекрасно. Но точно този барометър понякога ни спира да се покажем, да кажем какво правим, да заявим, че можем да бъдем полезни.
Като добавим към това и факта, че в нашата работа няма „гарантирани резултати“, защото работим с процеси, не с продукти (това важи и за моята работа), това прави маркетирането понякога почти невъзможно – всичко звучи като обещание, което не искаме да дадем.
И тук идва големият въпрос:
Как да се показваме, без това да ни кара да се чувстваме некомфортно? Събрах няколко съвета от опит и практика – мои и на клиенти, с които сме минали по този път.
1. Представянето не е самохвалство
Когато споделиш,че си преминал ново обучение или говориш за опита си и отваряш вратите към личния си живот – ти реално каниш читателя/клиента в него.
Можеш да говориш за това, което правиш, не защото искаш да впечатлиш, а защото искаш да достигнеш до ТОЧНИЯ човек. Затова съветвам, ако някой се съмнява дали да напише точи пост, да си зададе въпроса: „Ако човекът, който има нужда от мен, попадне на този пост – как ще му помогне?“ Писането за услугите ти е просто още един начин да служиш.
2. Не чакай увереността да се появи
Придобиването на увереност в някакво умение е процес и всъщност идва при нас след много време, а не в началото. Повечето хора, които изглеждат уверени онлайн, също се съмняват в себе си. О, Боже, съмняват се всеки ден – повярвайте ми. Просто са минали през страха си и са действали въпреки него първия път, а после и втория и така са го преборили.
Не вярвай на усещането си, че „още не си готов“. То никога не изчезва напълно – просто започваш да го разпознаваш и да не го следваш сляпо.
3. Изгради си своя етична рамка
Ако се страхуваш, че ще изглеждаш прекалено комерсиален или ще нарушиш граници – създай си вътрешен етичен кодекс. Какви резултати обещаваш? Как говориш за работата си? Каква уязвимост споделяш и къде са границите ти?
Когато достигнеш до тази вътрешна яснота, е много по-лесно да комуникираш спокойно с околните – и онлайн, и офлайн.
4. Имай стратегия, която е в синхрон с теб
Много често, когато носим със себе си синдрома на самозванеца, всъщност проблемът е в това, че нямаме ясна посока и не сме сигурни в нашето „ЗАЩО“ – това е любимата ми тема и първи въпрос, когаот клиент се свърже с мен. Винаги питам защо го правиш, какви цели гоним и така разбирам дали не знае как да подреди съдържанието си или не знае как да подреди мислите си. Кои теми ти е важно да комуникираш, какъв е твоят език. Тези въпроси са важни, защото отговорите им, ще ти дадат стабилна опора, дори когато съмнението се промъкне.
Точно по тази причина създадох наръчника, в който ще откриеш стратегии за създаване на съдържание, изградено на основата на твоите ценности и глас. Един от ключовите принципи вътре е „вътрешната яснота преди външната стратегия“.
5. Намери своя глас. Не копирай чуждия
Понякога в стремежа си да бъдем автентични, но по-по-по може да ни се прииска да пишем като еди-кой си терапевт или коуч, но истината е, че няма нужда. Най-ефективният маркетинг е този, който звучи като теб и да, ще бъде странно в началото, но точно това странно прави връзката с хората толкова силна.
6. Спри да гониш одобрение
Да, всички помнят първия път…в който сме получили негативен коментар. Но нека да сме наясно, че това не значи нищо и е нормално не всички да ти ръкопляскат. Някои може би ще бъдат неутрални – и това не е, защото не те харесват, просто не се припознават. Важно е да не забравяш, че това не значи, че в един момент ситуацията няма да се промени. Но ако 2–3 души видят твоя пост и си кажат: „Това е за мен“, тогава си направил нещо смислено и следва да се похвалиш за успеха си.
Накрая – не забравяй това:
Да се показваш не значи да се доказваш. Ако усещаш, че и ти понякога се мислиш за „самозванец“, но искаш да се покажеш малко по-смело, по-целенасочено и в твой собствен стил – разгледай наръчника, който създадох специално за хора като теб. Вътре ще намериш:
стратегии, където можеш да следваш темпото си
идеи за съдържание, което няма да подготвяш насила
и най-важното – напомняне, че можеш да бъдеш видим(а), без да предаваш себе си
Синдромът на самозванеца не е неуспех, а знак, че те е грижа какво даваш. Но не позволявай на страха да държи гласа ти в сянка. Ако предлагаш стойност, ако имаш какво да кажеш – светът има нужда да го чуе.
Напомням и за поредицата видеа „Маркетинг за терапевти и предприемачи“, където с Гери споделяме повече от практиката си и говорим за изграждането на „истински образ“.
