Какви права имат копирайтърите и как да ги защитят? – отговаря адв. Иванова

Съдържание

    Авторското право е познато понятие, но е много непознато като материя – не само за създателите на съдържание и творците, но често и за самите юристи. Затова поканих адвокат Михаела Иванова да отговори на няколко въпроса, свързани с правата, които имат копирайтърите върху текстовете, които създават и как могат да ги защитят.

    Поканих адвокат Иванова, защото тя самата е създател на съдържание и има книжен блог от години. Можете да го разгледате ТУК. Тя проявява интерес към авторското право още от студентските си години. Ето какво обсъдихме с нея:

    1. Здравей, Мише! Като начало може ли да ми обясниш накратко какво представлява авторското право?

    Здравей, Дени! Първо ти благодаря за поканата да говорим на тази така важна и наболяла тема. Авторското право е законът, който защитава всички творци, от всички ресори, които можете да се сетите – писатели, изпълнители, актьори, художници, дори архитекти и много други. За да бъдете под закрилата на Закона на авторското право и сродните му права, то следва да придобиете качеството „автор“, като произведението ви също следва да попада в изчерпателно изброените обекти на авторското право.

    Считам, че нашите читатели следва първо да разберете кои произведения са закриляни от този закон, като накратко ще ги изброя, за да стане ясно:

    Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като вземем предвид и измененията от декември 2023г., то:
    1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми; (вид специализиран учебник с определена аудитория – студенти, които изучават конкретна специалност)
    2. музикални произведения; – певци, композитори, музиканти, музиката я чуваме, има обективна форма.
    3. сценични произведения – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други; – театър, мюзикъл – Фантом на операта
    4. филми и други аудио-визуални произведения;
    5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
    6. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 01.12.2023 г.) реализирани произведения на архитектурата; – сгради, мостове
    7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
    8. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 01.12.2023 г.) проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
    9. графично оформление на печатно издание; – корица на списание
    10. (нова – ДВ, бр. 29 от 2006 г.) кадастрални карти и държавни топографски карти.
    (2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 01.12.2023 г.) Обект на авторското право са и следните произведения:
    1. (доп. – ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 01.12.2023 г.) преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби, включително на произведения с изтекъл срок на времетраене на авторското право;
    2. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
    3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
    (3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал. 1 и 2, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

    Не са обекти на авторското право фолклорните творби, идеите и концепциите, новините, фактите, сведенията и данните.

    С оглед на изложеното до момента, бих ви посъветвала да внимавате на кого какво споделяте, защото може човекът, на който споделите идеята си да придобие качеството „автор“, а защото вие сте дали идеята, то да нямате никакви права върху създаденото, макар и от друг, произведение.

    2. Ти, например, си книжен блогър – текстовете, които публикуваме онлайн защитени ли са? Къде следва да е публикуван текстът, за да имаме права върху него?

    С оглед на факта, че настоящото интервю е насочено повече към твои колеги, които са копирайтъри, то си направих труда първо да видя, по дефиниция, с какво се занимавате, както значи думата, която ви олицетворява и намерих следното обяснение: това е човек, който знае как да продава продукти, стоки, услуги, идеи с помощта на текст.

    Копирайтинг първоначално се е наричало умението за писане на рекламни текстове. Към днешна дата в понятието копирайтър са включени различни дейности, касаещи текстовото присъствие в интернет и увеличаващо трафика на сайта.

    За да говорим за автори, следва да има създаване на креативно съдържание за интернет пространството. Копирайтърите помагат да се създават постове в социалните мрежи, онлайн брошури и каталози, блог статии, търговски съобщения, и-мейл бюлетини и други комуникационни съобщения към клиентите/потребителите на брандовете, тоест те спадат към тази категория.

    Текстът се явява произведението на копирайтъра. Текстът всъщност е онзи обект, който при вас следва да бъде закрилян, защото той е продукта, който вие създавате и който, съгласно закона, е резултатът от творческата дейност.

    След като един копирайтър си напише текста, следва да се „подпише“, като напише името си в края на своя текст или своя псевдоним, тъй като не е задължително изрично да разкриваме личността си, за да имаме авторско право върху текста, който сме създали. Аз, примерно, като пиша ревюта на книги, текстът е публикуван в instagram от „missxfearlessx“. Това е моят псевдоним в Instagram.

    Следва да се отбележи, че е налице е и презумпция за авторство – до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин – подпис, печат, псевдоним.

    Като обобщение ще кажа отново – винаги се идентифицирайте, освен в случай, че се отстъпили вашето авторско право в полза на своя работодател или в полза на медията или фирмата, за която пишете текста и в договора е записано, че всички авторски права са в полза на медията или фирмата, за която пишете.

    3. Както казахме, аудиторията ни е от копирайтъри – когато пишем текстове на граждански договор, имаме ли авторски права върху тях?

    Този въпрос е доста всеобхватен, затова ще го разгледам през призмата на работата с медии, тъй като много копирайтъри сключват граждански договор именно с тях. Мисля си, че за медиите, но пък и за копирайтърите, работещи на граждански договор с медиите, е от изключителна важност да обръщат внимание на спецификата на съдържанието, което публикуват онлайн поради няколко основни причини.

    Сред тях са:

    • Наличието на разнообразие в съдържанието на социалните канали
    • Добавянето на допълнителна стойност към бранда
    • Спомагане за разпространението на бранда
    • Стимулиране на трафик към сайта на конкретната медия/бранд
    • Насочване към предварително таргетирана аудитория, съобразена със специфичния профил на потребителите, които следят медията/бранда
    • Развитието на технологиите предполага и усъвършенстване на формите на съдържание до ниво, в което те се превръщат във все по-интерактивни и ангажиращи съзнанието на потребителите

    Източник на информацията: Станислава Николаева Цветкова Управление на онлайн бранд на научнопопулярни медии (Ефективни стратегии за създаване на съдържание в социалните мрежи)

    С оглед на факта, че медията или определен бранд си търси специалист в писането на текстове, то могат да сключват договори с различни творци, за да изпълнят целта си. Обръщайте внимание какво пише в договорите ви – може по силата на договора да отстъпите авторското право на медията и да нямате никакви права върху собственото си произведение. Всичко е въпрос на уговорка. В случай, че няма подобна клауза, то авторството е ваше.

    4. Ако се стигне до случай, в който някой е окраднал наш текст от личния ни блог – как можем да се защитим? Има ли извънсъдебни способи?

    Винаги има начин да се защитим, разбира се. Направих проучване какво точно може да се случи на един копирайтър и как могат да се нарушат неговите авторски права и попаднах на една статия в сайт, казващ се уебавтор.ком. 

    Следва да се види дали текста е публикуван или не. И в двата случая трябва да се запази резултатът от работата (текстът) на компютър, докато бъде продаден на някого. В случай на възникване на проблеми, спорове, текстът се разпечатва, записват се данни от сайта на медията или работодателя и копирайтъра, документите се заверяват от нотариус, за да може да се удостовери че този текст е публикуван в определения сайт и посредством сключения договор между медията и копирайтъра следва да се установи кой носи авторските права върху произеденито.

    Тази процедура трябва да се направи, ако смятате, че вашият текст е незаконно продаден или пуснат в интернет без вашето знание.

    Може да възникнат ситуация, в която клиент да не хареса текст. Обикновено такива случаи се решават без конфликти и при взаимна изгода и за двете страни (win-win) – или парите се връщат на поръчителя, а текстът може да се продаде от копирайтъра на друг клиент. Или се прави редакция до удовлетвореност на клиента (допустимият броят се определя от пишещия).

    5. За финал – можеш ли дадеш съвети на хората, които публикуват текстове онлайн – как да се предпазят от плагиатство?

    Първо следва да обърнем внимание на това какво значи плагиатство.

    Плагиатството е претенцията за авторство на произведение, което в действителност е създадено от някого другиго. Така плагиатът публикува чужда творба или част от нея под свое име. По този начин той започва да придобива незаслужени облаги. В повечето страни плагиатството се наказва от закона, като и нашият закон също защитава носителите на авторското право. Съгласно Чл. 173. (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.
    (2) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение, полезен модел или промишлен дизайн.

    Съгласно чл. 172а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2022 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до десет хиляди лева.

    Затова следва изрично да сложим маркер под статията си, че не може да се копира текста – така можем да се защитим от плагиатство. За някои по-небрежни потребители може и изрично да се посочи кой е автор на текста и че същия не е позволено да се разпространява, тъй като тук допълнително се защитаваме, а нарушителя на тази забрана носи и наказателна отговорност по чл. 172а от НК.

    Да оцените уникалността сами е невъзможно, за това съществуват специални услуги, наречени „антиплагиати“.

    Ето и програми за проверка на уникалност на текста:

    • Webavtor.com – Онлайн проверка уникалността на текст – Проверка за уникалност и плагиатство онлайн. Търсят се копия на текста в интернет. Услугата проверява и за пренаписан текст.
    • Advegoplagiatus – руски източник, който прави добра проверка на текстове на български език.

     

     

     

     

     

    Вижте Още

    Фрийлансърите хора ли са?

    Фрийлансър – това човек ли е? Да, човек е и си работи съвсем нормално. Тази…

    Ролята на слогана – твоят бизнес подпис

    Добрият слоган не е важен рекламен инструмент само за най-големите имена в корпоративния свят. Ако…

    Колко редакция е прекалено много и кога да спрем?

    След написването на една статия или копи е нормално да следва редактиране. Както в художествените…

    Отзиви

    Боряна Момчилова

    Главен редактор на „Животворна“ Управител на дигитална агенция „ДУМАМ”

    Работя с Деница от около 6 месеца. Още в началото тя ме спечели със своя професионализъм,
    точност и коректност при изпълнението на задачите си като копирайтър. Текстовете, които
    създава, са лесни за четене, актуални и привличащи интереса на аудиторията. Към момента
    нейни статии са сред най-четените в сайта „Животворна“.

    Освен това Деница създава постове за Facebook и Instagram за наши клиенти, които се
    отличават с интригуващ стил и отговарят на всички маркетинг изисквания.

    Качествата, които много ценя в Деница, са: отговорността при поет ангажимент, детайлното
    изпипване на всеки текст, умението бързо да се учи и адаптира, спазването на крайни срокове
    и ентусиазмът за работа.

    Деница е професионалист, на когото спокойно възлагам задачи, които да бъдат успешно
    изпълнени от начало до край, без нужда от моята намеса.

    Симеон Беневреков

    Forthweb Studio

    Съвместната ни работата с Деница беше изключително полезна. Проектът беше разработка
    на социална E-learning платформа и Дени определено успя да разработи подходящо
    съдържание, което да представи концепцията на платформата по максимално семпъл и
    същевременно завладяващ начин.

    Виктор Хаддад

    Ascent Development

    Дени е изключителен професионалист. Тя вниква много бързо в работния процес и лесно
    достига желания резултат.

    Лилия Манолва

    Хюман дизайн специалист

    Разпознах Дени като точния за себе си човек още от първата ни лична среща! Освен, че
    работата ѝ дава резултати (което безспорно е най-важното), се радвам на нейния
    индивидуален подход, отношение, високо ниво на организираност и внимание към детайла.